Posted by Sibel on Apr 5, 2012 in
менюто на авиокомпаните
Обичам да летя и много повече обичам да хапвам вкусно по време на полет. Особенно когато става дума за полет, който е 13(да,тринадесет) часа, добрата храна става адски важна. Спокойно мога да кажа,че Турските авиолинии са едни от най-добрите в бизнеса с гощаването в самолет. През феевуари пътувах с техен полет до Джакарта и за вечеря избрах класическо турско меню, което съдържаше турски мезета,за основно пълнени тиквички с кайма и кебап и за десерт разбира се, баклава. За съжаление пропуснах закуската, беше ми зле и само от мисълта за ядене ми ставаше лошо. Но си спомям, че и закуската изглеждаше доста добре. След този полет се прехвърлих на самолет на местната авиокомпания: Garuda Airlines. Честно казано те бяха голяма изненада за мен. Много добър сервиз, полет само час и половина до
Бали и топла храна. Два избора на вечерно меню, където аз избрах киш с риба и плодове. Второто меню беше риба с ориз и за десерт шоколадов сладкиш. Вкусно! 
I love to fly and I love much to eat delicious during the flight. Especially when it comes to flight, which is long more than 13 (yes, thirteen) hours, good food is pretty important. I can safely say that Turkish Airlines are among the best in the business, food on an airplane. In February, I traveled with their flight to Jakarta and for dinner they served Turkish and pasta menu. I chose the classic Turkish menu that contains the Turkish appetizers, for main zucchini stuffed with minced meat and kebabs and of course baklava for dessert. Unfortunately I missed breakfast, I was sick and did not eat anything. But I remember that breakfast looked pretty good. After this flight I transferred to aircraft of the local airline: Garuda Airlines. Frankly, they were a big surprise for me. Very good service, flight only an hour and a half to Bali and they served warm food. Two choices of evening meal, where my choice was fish quiche and fruit. The second menu was fish with rice and chocolate cake for dessert. Tasty!
Posted by Sibel on Mar 1, 2012 in
от кухнята на приятели
Вярвам, че лютеницата е свещена храна. Като дете я хапвах, намазана върху филия, като тичaх по улиците на Каварна. Идеaлна е като мезе на масата с ракия. А в последно време открих, че е прекрасна основа за пица, вместо семплото доматено пюре. Мама прави най-добрата лютеница на света (може би всеки от нас, чиято майка прави лютеница, го твърди . Рецептата е на баба и се предава поколения наред. Замислих се дали и аз един ден ще запретна ръкави в двора и ще продължа семейната традиция. Снимките са от тазгодишната реколта. Мама правеше, аз снимах и дегустирах. Ето я семейната рецептата:
10 кг червен пипер (може и 2-3 зелени за цвят)
5 кг патладжан (сортът е един тумбест с много малко семена)
500 гр готово доматено пюре
2 глави чесън
1/2 кг олио
1 чаена чаша морска сол и 1/2 ч.ч. захар
Пиперът се изчиства и после се изпича. Ако имате възможност изпичането да стане в градината на една ламарина или чушкопек (много време отнема), вкусът на лютеницата ще е съвсем различен Патладжанът по същата процедура. Всичко се обелва и се остават 2-3 часа под наклон за да може да се изцеди водата. Това специално за патладжана е много важно, защото ако остане вода лютеницата после нагарча. Пиперът и патладжанът се прекарват през робот или машинка за мелене на месо (ние използваме такава). По време на меленето се добавя и чесънът. Сместа се слага на огън и близо час се бърка постоянно. Лека- полека се добавя по малко олио, като бъркането продължава. Като приключим с добавянето на олио, се слага доматеното пюре, солта и захарта. Бърка се до сгъстяване. Ето това е най-трудоемката част за която се изисква търпение. Най-малко 3 часа. След като сгъсти достатъчно, лютеницата се слага в буркани и се вари около 30 мин. за да стегнат бурканите. 
Posted by Sibel on Nov 23, 2011 in
моята кухня
Ето я рецептата за тортата с моркови. Извинявам се (по-специално на Стела 
за огромното закъснение.
За блата използвах:
5 яйца
100гр кафява захар
150гр бяла захар
120мл олио
една чаена чаша прясно изцеден портокалов сок
кората на един портокал
280гр брашно
1/2 чаена лъжица канела
1 чаена лъжица сода бикарбонат
1 пакетче бакпулвер
350гр фино настъргани моркови
50гр смляни орехи
50гр стафиди, накиснати в Амарето (може да използвате какъвто ром имате под ръка)
Брашното, бакпулвера, содата, солта и канела се смесват и пресяват. Яйцата и захарта се разбиват, докато се получи гъст и пухкав крем. Към тях постепенно се добавя олиото, портокаловия сок и кората. След това се добавят сухата смес с брашното и всичко се разбърква добре. Накрая до добавят морковите, а след тях орехите и стафидите, които сте овалили в малко брашно. (това се прави за да не потънат с тестото) Последно слагаме и малкото Амарето в което сме киснали стафидите.
Фурната се загрява на 180°C и готовата смес се изсипва в намаслена форма за торта, на дъното на която аз поставям хартия за печене.
Пече се в предварително загрятата фурна за 1-1.15 час. Готовата торта се оставя да се охлади във формата, след което се изважда и изчаква до пълното й охлаждане.
За крема използвах:
130гр меко масло
250гр Рикота (това е една кофичка), ако нямате може и крем сирене
100гр Маскарпоне
200гр пудра захар настъргана портокалова кора
Мекото масло се разбива, докато побелее. Към него се добавя рикота,маскарпоне и кората от портокал. Постепенно се добавя пудрата захар и се разбива на наи-ниската скорост на миксера. Готовият крем се покрива с фолио и се прибира в хладилник до употреба. Охладената торта се нарязва на две равни части (това аз никога не мога да постигна . Върху ендата част се разпределя половината от крема, отгоре се поставя втората част и се притиска леко. Останалата част от крема се намазва по повърхността на тортата и се декорира желание.
Рецептата е адаптирана от Ирина Купенска.
∞∞∞∞∞∞∞∞∞
Havuç pastası için gerekli malzemeler:
5 yumurta
100 gr esmer şeker
150 gr beyaz şeker
120ml ayçiçek yağı
1 çay fincanı taze sıkılmış portakal suyu
1 portakalın kabuğu
280 gr un
1 / 2 çay kaşığı tarçın
1 poşet kabartma tozu
350 gr ince rendelenmiş havuç
50 gr çekilmiş ceviz
Amaretto likörüne batırılmış 50 gr kuru üzüm
Unu, kabartma tozunu, tuzu ve tarçını karıştırıyor ve eliyoruz. Homojen bir krem hali alana kadar yumurta ve şekeri çırpıyoruz. Bunlara yavaş yavaş yağı, portakal suyunu ve kabuğunu ekliyoruz. Daha sonra un karışımını ilave edip, her şeyi iyi karıştırıyoruz. Son olarak, havucu, cevizi ve kuru üzümü ekliyoruz. En son birkaç damla Amaretto ilave ediyoruz.
Fırını 180 ° C’ye ısıtıyoruz ve yağlanmış pasta kabına karışımı döküyoruz. 1-1,15 saat önceden ısıtılmış fırında pişiriyoruz.
Pasta kreması için gerekli malzemeler:
130 g yumuşak tereyağı
250 gr labne peyniri Ricotta
100 gr Mascarpone
Portakal kabuğu rendesi ve 200 gr pudra şekeri
Tereyağı beyaz krem hali alana kadar mikser ile çırpıyoruz. Labne, mascarpone ve portakal kabuğunu ekliyoruz. Yavaş yavaş pudra şekerini ekliyoruz ve mikserin en düşük hızında malzemeleri karıştırıyoruz. Hazır olan kremi folyo ile kapatıp, buzdolabında bekletiyoruz. Pastayı ikiye bölüp, kremanın yarısını aralarına, kalanı ise pastanın üzerine güzece sürüyoruz. Hazır pastayı 1 gece buzdolabında bekletiyoruz. Afiyet olsun!
Posted by Sibel on Sep 8, 2011 in
от кухнята на приятели
Поради раждането на наследничката на нашето семейство г-ца Ясмин Йорданова sibelcooks беше във ваканция. Тя се появи на бял ссвят на 20 юли и от тогава не успях да се организирам и за едно готвене, както се казва А сега сме на морето при баба. Ще поствам зимнини от рецептите на мама. Първата е мармалад от сини сливи. Изчистват се 3 кг сини сливи от костилките и се разряазват на 2. Слагат се в голяма тава с 1 кг. захар и така престояват една нощ, за да може сливите да си пуснат водата. Сутринта рано (преди да е напекло слънцето) се слагат на огъня и се започва голямото бъркане. Когато се изпари водата и се сгъстят (на среден огън за около 1,5 часа). Най- накрая добавяте малко водка за чар. Резултатът е 14 бурканчета. Това според мен е идеалния мармалд за палачинки, pancake и т.н.
П.С. В следващия епизод очаквайте лютеницата на мама.
Posted by Sibel on Aug 7, 2011 in
моята кухня
Мина доста време от както не съм блогвала, причината е че последно време на готвя достатъчно често Ябълковия пай го направих някъде средата на юни. Стана чудесен, след което пробвах и с черешов пай. Честно казано на мен черешовия повече ми хареса. Въпрос на вкус…
Posted by Sibel on Jun 1, 2011 in
моята кухня
Това ризото няма нищо общо с тези, които съм готвила досега. Осъзнах, че всяка култура си има собствен стил за приготвяне на ориз. Турският пилаф например никога не се бърка, а в случая това ризото се късаш да го бъркаш. Рецептата открих в една италианска кулинарна книга с името Buonissimo!
Малко промених съставките от рецептата, но спазих стриктно технологията. Първия път когато готвих ризотото, добавих манатарки (първите две снимки), а втория- прошуто (третата снимка). И двата пъти стана божествено. Ето и рецептата:
1 чаена чаша басмати ориз (в книгата всичко е дадено в грамажи, но аз нали не обичам да готвя с точни мерни единици); 1,5 чаена чаша хубаво бяло вино; 1-2 стръка пресен лук; колкото е нужно пилешки бульон, магданоз, див чесън, 2 супени лъжици краве масло, 1 чаша настърган папмезан, зехтин, сол и пипер
Загряваме зехтина и добавяме за около 5 минути ситно нарязания пресен лук. От другата страна разтваряме 2 кубчета пилешки бульон в близо литър топла вода, като гледаме бульонът да не изстива. Към зехтина с лука добавяме чашата ориз и бъркаме добре с дървена лъжица, докато всяко зрънце поеме от мазнината. Добавяме виното и на среден огън чакаме да се изпари. След това започваме да добавяме по малко от бульона, като бъркаме постоянно. След като течността се абсорбира от ориза, добавяме още бульон. Не забравяме да бъркаме постоянно. Това продължава около 30-40 мин, като накрая леко не си чувствате ръката, с която сте бъркали Няма тайна кога точно е готов оризът, просто тестваме. След като е готов, махаме ризотото от огъня и добавяме магданоза, дивия чесън, маслото и пармезана. Разбъркваме всичко за около минута, докато стане кремеобразна смес. Тук добавяте прошутото, манатарките или друго, каквото ви се иска.
Горещо ви го препоръчвам, става невероятно вкусно.
Posted by Sibel on May 30, 2011 in
моята кухня
Грис халвата ми навява спомени от детството. Баба ми я правеше на старата печка с дърва и въглища и я хапвахме още гореща с мекици. Толкова вкусно беше. Тази носталгия ме доведе до мисълта да пробвам да си сготвя. Порових се малко в готварските сайтове на турски и се захванах на работа. Ето я рецептата:
2 водни чаши грис (аз го купих от Турция) малко по-едър е, но предполагам че става с всякакъв.
200 гр. краве масло
2,5 водни чаши прясно мляко (някои препоръчват да се прави в съотношение 1 към 1,5 мляко и вода, но аз сложих само мляко (по принцип не харесвам да слагам вода в каквото и да е като готвя, ако може да и се намери заместител е идеално )
1 водна чаша захар и кедрови ядки.
Разтапяме кравето масло на бавен огън и добавяме гриса. Запържваме заедно за около 10 мин. на бавен огън. В друг съд варим млякото и захарта. След това започваме бавно да добавяме течността към гриса, като непрекъснато разбъркваме. Когато гриса поеме млякото и захарта добавяме кедровите ядки (колкото повече, толкова по-добре ) и остяваме халвата да си почине около половин час. Докато чаках халватата ми хрумна идеята да добавя маскарпоне и сложих 2 супени лъжици и ги разбърках добре. Халвата стана адски сочна.
Сервирах със сладолед. Мммммм
Posted by Sibel on May 1, 2011 in
моята кухня
Най-накрая дойде и пролетта. Може все още да не се усеща от студеното и мрачно време, но по побрения вкус и намалената на цената на ягодите определено се усеща Винаги съм си мечтала да правя плодови пайове. SY обича само бананите в десерти, но пък аз реших първият ми опит за пай да бъде с ягоди. Тестото за тарт е по класическа рецепта за такъв вид тссто, а с рецептата за крема експериментирах. Сложих яйца, прясно мляко, малко нишесте, за да се сгъсти сместа и малко (малко ли казах?!) ром. Отгоре подредих ягодите и намазах с желатин. Просто и вкусно…
Съседите бяха на гости и след около 2 часа тествахме пайа. Беше чудесен, но определено ви съветвам да изчакате една нощ. На сутринта вкуса му беше още по-добър.
Posted by Sibel on Apr 29, 2011 in
моята кухня
Признавам си, това е мега труден десерт. Отнема много време и цапа що посуда има вкъщи. Основната рецепта е от All Sports Cafe
За тестото: 2,5 чаени чаши брашно, 1/3 чаена чаша захар, 250 гр. краве масло и жълтъците на 2 яйца
Всички продукти се разбиват с миксер, яйцата се добавят последно като тестото се слага в кръгла тавичка (аз използвах такава за печена на блатове торта) с диаметър 22 cm, като оформите тесто и по стените. Пече се на 180 градуса около 20 минути.
За пълнежа: 1/2 чаена чаша течна сметана, 250 гр. черен шоколад, 500 гр. крем сирене (аз използвах Рикота), 3 яйца, 2 супени лъжици брашно, 1/3 чаша захар и една ванилия. За разлика от рецептата аз добавих и малко порто.
Затопляме течната сметана, като внимаваме да не заври и добавяме щоколада и бъркаме постоянно докато се разтопи. Махаме от огъня и в отделен съд забъркваме сиренето, яйцата, брашното, захарта и ванилията. Към готовата смес добавяме шоколадовата. Изсипваме готовата смес в изпеченото тесто и печем около час на 180 градуса. Вадим от фурната и оставяме да изстине.
Шоколадов крем: 1/4 чаша течна сметана, 125 гр. черен шоколад, ванилия едро смляни 40 гр. орехи и 40 гр. лешници
Затопляме течната сметана, като внимаваме да не заври и добавяме щоколада и бъркаме постоянно докато се разтопи. Махаме от огъня и добавяме ванилията и ядките. Намазваме с шоколадовия крем целия чийз кей и слагаме в хладилника за една нощ. За съжеление аз забравих да снимам крайния вид на десрерта. Толкова много го чаках, че сутринта първа работа отидох и си отрязох едно парче. За сметка на това направих страхотен сос (на последната снимка), като разбих в кухненския робот една кутия замразени малини с 2 лъжици захар и добавих водка. Стана чуден сос, който мисля да използвам и за други десерти.
Обичам да летя и много повече обичам да хапвам вкусно по време на полет. Особенно когато става дума за полет, който е 13(да,тринадесет) часа, добрата храна става адски важна. Спокойно мога да кажа,че Турските авиолинии са едни от най-добрите в бизнеса с гощаването в самолет. През феевуари пътувах с техен полет до Джакарта и за вечеря избрах класическо турско меню, което съдържаше турски мезета,за основно пълнени тиквички с кайма и кебап и за десерт разбира се, баклава. За съжаление пропуснах закуската, беше ми зле и само от мисълта за ядене ми ставаше лошо. Но си спомям, че и закуската изглеждаше доста добре. След този полет се прехвърлих на самолет на местната авиокомпания: Garuda Airlines. Честно казано те бяха голяма изненада за мен. Много добър сервиз, полет само час и половина до
Бали и топла храна. Два избора на вечерно меню, където аз избрах киш с риба и плодове. Второто меню беше риба с ориз и за десерт шоколадов сладкиш. Вкусно! 
