Posted by Sibel on Aug 23, 2016 in
от ресторантите
Panzanella soup Pappa al pomodoro and Chianina tartare
Lampredotto “it was 2016”- lampredotto stew, green sauce and lampredotto stock
Wild boar in cinta-wild boar ravioli, sour cream butter cinta sense jus, persley bread
Ribollita- bread, vegetables, legumes and tuscan olive oil 
Pigeon and Brunello wine- steamed foie gras, radish, truffle and mushrooms
“Maledetto toscano” lands of Tuscany – tuscan cigar, grappa Solera Segnana
Florentine checkers- sweet and savory pralines of white and dark chocolate
Posted by Sibel on Apr 7, 2016 in
менюто на авиокомпаните
I had to travel with Lufthansa’s new class “premium economy” and honestly, I was pleasently suprised. The flight was too long, almost ten hours and in time I managed to watch three movies, enjoy large space and eat testy food.
Seasonal salad with cherry tomato and mozzarella; Cheese tortellini with cheddar sauce and tomato concassee and brownie for dessert
Breakfast:
Posted by Sibel on Jan 13, 2016 in
моята кухня
Боб, лютеница и кисели краставички са от любимите вкусове на софрата. А комбинацията на трите е невероятно вкусна. Идеално върви за мезе на домашната ракия в студените зимни дни, а и за основно ястие. Нямам идея дали това не е някаква класическа българска салата, аз я направих от боб, който купих от бабите нс пазара във Велиград. Боба е огромен, като го сварите и буквално може да се нахраните с десет бобини зърна 🙂 Добавих домашната лютеница на мама, домашните кисели краставички (пак на мама:) и една глава червен лук, който намачках със сол. Разбърках всички продукти, добавих намачкана скилидка чесън, зехтин, 2-3 капки сок от нар и готовоооооо
Няма такава вкусотия. Наздраве 🙂
Tags: bob, bulgariantaste, lyutenica
Posted by Sibel on Dec 9, 2015 in
менюто на авиокомпаните
Sabahın köründe, 04.30’da kalkmışım, amacım Türk havayolları’nın 08.20’deki Oslo uçağına yetişmek. Hava soğuk, Istanbul’un tipik ince yağmuru ve korkunç bir migren ağrısı. Uçağa biniyorum ve güler yüzlü hostes beni, “Hoşgeldiniz. Havadaki evinize buyurun!” diye karşılıyor. Ben şikayetlerimi sıralarken ve yerime yerleşirken, hostes tekrar yanıma geliyor ve migrenime iyi geleceğini düşündüğü limonadayı ikram ediyor, işte şimdi gerçekten evde hissediyorum 🙂 Kahvaltıdaki menüye gelince: taze meyve, ev yapımı müslili yoğurt, tavuk ve hindi göğüsü ve peynir çeşitleri. Sıcak olarak servis edilen ise inanılmaz lezzetli peynirli ve ıspanaklı su böreği ile yanında ızgara domates. Evde bukadar keyifli kahvaltını sonu ne olabilir? Tabi ki, orta şekerli bir türk kahvesi ve yanında lokom. Mmmmm
Early in the morning, I woke up at 4:30 am to catch up 8:20 flight the Turkish Airlines flight to Oslo. The weather was cold and typical for Istanbul it rained and I had a terrible migraine. I boarded the plane and friendly hostess smiled to me, “Welcome! please feel yourself like your at home in the air.”. When I was sharing my complaints and trying to sit on my place, hostess same back to me and served me a lemonade for my migraine, now I felt really like at home 🙂 The breakfast that came from the menu was: fresh fruits, homemade yogurt with muesli, chicken & turkey breasts and cheese. For the main dish she served incredibly delicious cheese and spinach pastry with grilled tomato. What could have been the end of so enjoyable breakfast at home? Of course, a Turkish coffee with a company of a turkish delight. Yummy
Posted by Sibel on Dec 8, 2015 in
моята кухня
Кюнефето е един от любимите ми десерти, има всичко в него. Кадаиф, много захар, сироп, шам фъстък и сирене! Адски вкусен и почти толкова лесен за приготвяне. Купувате си 300 гр суров кадаиф, аз си го взимам от Одрин. Кюнефето е добър повод да си направите еднодневна разходка до Одрин, по новата магистрала е само 2,5 часа, като може да хапнете на обяд пържен дроб, да си купите пресен кадаиф от Чаршията и да се приберете същия ден в София. Имате нужда от 200 гр масло и още толкова безсолно, прясно сирене (в Турция използват така нареченото сирене ”дил”, нямам идея какъв е еквалидента му в БГ, ама като сте стигнали до Одрин си купете и сиренето :), предполагам, че прясната моцарела също ще свърши работа. Последната съставка, която ви е нужна, е една супена лъжица пекмез, който предава невероятно красивия загорял вид на кюнефето. За сиропа са ви необходими 3 водни чаши захар, 1 водна чаша вода и няколко капки лимон. Разбира се, първо приготвяте сиропа, като във водата слагате захарта и изчаквате докато заври и захарта се разтопи напълно. Преди да свалите от огъня добавяте няколко капки лимон и оставяте настрана сиропа да изтине. Сега вече се заемате с кюнефето. Разтяпяте маслото в тефлонов тиган със среден размер, разделяте на две кадаифа, едната половина слагате в тигана и го натискате, за да слегне. Нареждате сиренето и слагате останалата част от кадаифа. За да се натъпче добре, без да остава празно пространство, аз слагам една пълна с вода тенджера отгоре и след 10 минути започвам да запичам на средна температура. От време на време леко повдигнете кюнефето за да може да се зачерви или по-добре да загори. Като е готово, от едната страна намазвате повърхността с останалото масло и с лъжичката пекмез и обръщате кюнефето с помощта на една голяма чиния. След като се изпече/загори и другата страна, го махате от огъня. Поливате със сиропа, проъсвате със смлян шам фъстък и започвате да го ядете бързо-бързо, още докато е топло.
Posted by Sibel on Jul 7, 2015 in
моята кухня
Това всъшност е за рубриката “Yasmin cooks”, а може би е време да направя отделен блог за кулинарните приключения на дъщеря си… Та така, както си говорихме с нея, какво сладко да направим за да посрещнем баба и се роди идеята за “бананова торта с шоколад”. С Ясмин разбихме едно домашно яйце с 70гр захар и 90гр брашно и добавихме една ванилия. Това съотношение ми е класическата рецепта за блат. Изпекохме блата (в правоъгълна тава, защото Ясмин не хареса ринга за торти) и го оставихме да изстине. През това направихме крема, готов, бананов от dr. Oetker. И както тръгнах да режа блата на две за да станат два квадратни, Ясмин ми каза, “неееее”! Искал руло. И така сложихме крема, отгоре Ясмин наряза един банан на парчета и приключението с навиването на рулото започна. Поради това, че бяхме сложили доста пълнеж, половината крем с банани изтече (не, че не си го хапнахме отделно) След което оставихме рулото малко да стегне и направих шоколадова глазура от едни шоколадови топчета (пак по идея на Ясмин)+ сметана. Накрая положението беше, мммммм.
Posted by Sibel on Jun 20, 2015 in
от ресторантите
Любимият ми десерт, може би защото се прави само през месец Рамазан. Прави се от много финни кори, прясно мляко (всички специалисти на гюллача казват, че тайната е млякото да бъде много прясно) розова вода, смляни ядки, сурово пистачо и за разкош нар. Винаги съм се питала защо само през Рамазана се приготвя, легендата гласи, че това е най-лекият, въздушен десерт в османската/ турската кухня и след обилното ядене на Ифтар е добре да се приключи с лек десерт. А всъшност турците не са пресметнали, че ако хапнеш три гюллача, няма как да не ти стане тежко 🙂
Гюллач с ягоди.
Posted by Sibel on Jun 11, 2015 in
от ресторантите
It was an experience that happens once in life… In Oslo. Two Michelin stars MAAEMO. And the story begins…
Lightly frozen fresh cheese from Grondalen Farm with vendace roe
Salsify pickled in juniper
Dehydrated dark beer and grains wheat vinegar and salted egg yolk
Cornett with chicken liver and elderflower
Mahogany clam from Nordskot dashi made from Norwegian shiitake mushroom
Emulsion of raw Norwegian oysters from Bomlo warm sauce made from mussels and dili
Langoustine from Midsund with pickled spruce and cold pressed rapeseed oil
Scallops from Froya grilled in its own shell salt baked celariac and a broth of celeriac and smoked butter
Sourdough bread of freshly milled wheat and emmer served with butter “churned until almost separated”
Cauliflower steam cooked in clarified yoghurt with garlic mustard
Charred onions and quail egg gently cooked in roasted bone marrow aged ‘fenalar’ and onion vinaigrette
The first wood sorrel and wood ants
“The smell of the blackcurrant bush”
Brown butter ice cream with hazelnut crumble and molasses
Brown cheese tart
Posted by Sibel on May 26, 2015 in
менюто на авиокомпаните
Според мен големият плюс на бизнес класата не са храната и порцеланова/стъклена посуда, а седaлките. Седалките, които могат да стават на легло и спокойно може да си поспи човек, без да му се подуват краката. А когато пътуваш с дете, бизнес класата е направо рай. Стюардесите глезят детето, ако не иска да яде от менюто, варят кренвирши, после детето заспива в леглото и спокойно майката може да се наслаждава на виното… Скоро летях до САЩ, където менюто на отиване не беше много впечатляващо. Студено предястие, което беше направо замръзнало. За основно си избрах риба с гарнитура от зеле (немска кухня : ), като направих грешката да откажа сос върху рибата. Просто храната във въздуха без сос не е вкусна и за десерт- панакота със сос от малини. Десертът беше наистина чуден, но най-впечатляващото беше, че на борда правят еспресо!
След десет дни пътуването обратно към Европа определено беше по-приятно от гурме гледна точка. За предястие избрах скалопини с карпачо от диня и салата. Основното беше сьомга, този път със сос от масло и цитруси 🙂 Между другото, тук е моментът да кажа, че рибата беше сготвена много добре- нито сурова (както мразя), нито суха. Дете на 3 години изяде цялото филе, а това за мен е на-високата оценка за дадено ястие. И за финал един от най-добрите десерти, които съм яла в живота си: брауни с морска сол и крем англес. Беше божествен.
********
I think that the biggest plus of flying business class is not that food and drinks are served in porcelain plates and glassware. it is the size of the seat space and the seat can become a bed, that a person can calmly sleep with wide spread legs. Especially when traveling with children, business class is simply a paradise. Cabin hostesses are spoiling the childered. If the kid does not want to eat anything from the menu, they would cook sausages, then the child falls asleep in comfort and the mother can enjoy the wine …
Receteley I flew to the US, where the menu was not very impressive. A cold appetizer, which was really frozen. I chose main cource a fish garnished with cabbage (German cuisine:)). I made the mistake of adding sauce to the fish. Normally flight dishes are not tasty without sauce. in that case the sause did not help as well. To close for dessert I choose panacotta with raspberry sauce. Dessert was really wonderful, but most impressive was that the they served real Italian espresso on the board!
After ten days trip in US, on the return back to Europe it was definitely more pleasant from a gourmet perspective. For an appetizer I had seared scallops, watermelon carpaccio, chickpea salad, preserved lemon and smoky lemon mesquite vinaigrette. They were served with seasonal salad with jicama and red teardrop tomato. The main dish was steamed salmon, baby clams and braised pork belly with celeriac and potato puree, asparagus and sunburst squash. This time with a citrus butter sauce :). By the way, here is the moment to say that the fish was cooked perfectly – neither well done, neither reso (as I really dislike) and was juicy. My 3 years old kid ate whole fillet. For me it is the highest recognition for a meal. Finally I had one of the best desserts that I have ever eaten in my life: Sea salt brownie with creme anglaise. It was divine.
And in the end for breakfast Lufthansa’s chef served turkey breast and salami, swiss emmental and cream cheese with chives, strawberry yogurt and fresh fruit.
Posted by Sibel on Mar 23, 2014 in
моята кухня
Като малка най-любимото ми ястие беше юфката на баба. В малката кухня, която беше и спалнята на баба и дядо, юфката се готвеше зимата. Тя точеше кори, после ги слагаше на печката с дърва и въглища да се опекат. Ставаха едни твърди, печени кори. След което ги поливаше с бульона на прясно закланата домашна пуйка. Това е рецептата. Толкова просто и адски вкусно. За мен лично това си остава най-вкусното ястие.
И така след повече от 15 години една баба ми донесе домашна, ръчно точена юфка и пресни гъби кладница. Тук е мястото да благодаря на soulcooks, че ме събра с по-горе споменатата баба. С това, което имах реших, да импровизирам.
Сварих юфката за около 4-5 мин, в друг тиган нарязах на едро кладницата, залях със сметана, прясна мащерка и черен пипер. Получи се доста вкусен експеримент. Като си похапвах сладко, сладко мислех какво ли толкова слагат бабите в тестото за юфката, че е толкова вкусно….Обичам те, баба Зиза!
Küçükken en sevdiğim yemek anaannemin yufkasıydı. Yufka anaannemin ve dedemin yaşadığı odada kışın pişerdi. Anaannem hamurunu hazırlar ve açtığı yufkaları odun sobasının üzerinde pişirirdi. Sonra da dedemin yeni kesmiş olduğu ev hindisinin bulyonunu üzerine dökerdi. Tarif bukadar basit ve o kadar lezzetli bir yemek. Yufka yemeği benim için hala dünyanın en lezettlisi.
Anaannemin son pişirdiğnden on beş yıldan fazla geçti ki başka bir nine bana ev yufkası ve kavak mantarı getirdi. Ben de yaratıcılığımı kullanmaya karar verdim.
Yufkayı 4-5 dakikada kaynar suda haşladım. Başka bir tavaya krema, taze kekik ve karabiber koyup, iri doğranmış mantarları ekledim. Hazır olan mantarlı sosa yufkaları da ekleyip, birkaç dakika sonra ocaktan aldım. Oldukça lezzetli bir yaratıcılık tarifi oldu. Acaba, nineler yufkaların bu kadar lezzetli oması için içlerine neler koyuyorlar 🙂 Anaanne Ziza, seni çok seviyorum!
Wild boar in cinta-wild boar ravioli, sour cream butter cinta sense jus, persley bread
